Ходих в Акаба и искам да ви споделя впечатленията си от града, хората и Петра.

Акаба е малък град, разположен на Червено море, разстоянията са близки и няма кой знае какви забележителности. През есенните и пролетните месеци температурата е около 30 градуса и е много приятно.

Разстоянието от летището до центъра е само няколко километра, а повечето хотели на плажа са на 1-2км от центъра.

Когато влизате в Йордания през Акаба, не се изисква виза. Ако кацнете в столицата Аман, се изисква виза и тя струва 40JD, около 100 лева. ( 1JD = 2,50BGN)

Джамия

Близо до хотела, в който бяхме, се намира най-красивата джамия в Акаба – Sharif Hussein Bin Ali. На външен вид, тя много прилича на Sheikh Zayed Mosque в Абу Даби, но е доста по-малка.

Всеки човек може да посети джамията, стига да е облечен според правилата. Мъжете трябва да са с дълги панталони, а жените трябва да са покрити изцяло. Тъй като е трудно в тази жега да си с дълга рокля с дълъг ръкав и шал на главата, на входа на джамията ти предлагат традиционното им облекло под наем (за 2JD), с което можеш да се облечеш и спокойно да разгледаш красивата джамия.

Петра

Скритият град Петра е разположен в планинската долина Вади Муса. Вади Муса е на около 100км от Акаба и можете да стигнете до там с такси или бусче, което е организирано от местните туристически агенции. Ако не пътувате с туристическа агенция от България, в центъра на Акаба е пълно с офиси на агенции, които предлагат екскурзии до забележителности като Петра, пустинята Вади Рум и Мъртво море. Трябва само да се разходите в Акаба и ще си намерите организирана екскурзия на по-ниска цена.

На път за Петра, бусчето спира на място за снимки, което е много по-високо от Петра и от него се вижда пътя за Петра, но не и самият град, нали все пак е „скрития град“. Тук си цъквам едно селфи, умирайки от студ. През това време, екскурзоводът ми казва „Не мрънкай, че ти е студено, ти имаш мъж, той трябва да те топли“. Само да вметна, че в Йордания не трябва да се държите за ръце с милото, да се целувате, прегръщате и показвате близост на обществени места, защото може да ви заключат за такова нещо. Също така, температурата в областта Вади Муса е с 10 градуса надолу. Ако ходите до Петра, облечете се.

Добре, вече стигнахме до входа за Петра, който струва 50JD. Влизате и започвате голямото ходене, най-добре е да сте с маратонки.

По пътя има местни, които ви предлагат да се качите на кон или магаре, докато стигнете до съкровищницата, но аз избрах да вървя до там. Пълно е със сергии, на които се продават сувенири, бижута и дрехи. Трябва да се пазарите, защото първоначално винаги ви обявяват висока цена за всичко. Аз успях да си спазаря шал за главата за 5JD, а първата цена, която ми обявиха беше 10JD. Продавачът даже ми направи чалма, много съм готина…

Още на отиване започнаха много да ме болят ходилата, усещах пулсираща болка и имах огромни рани на стъпалата, а бях с маратонки. На следващия ден установих, че водата с която се къпем в хотела е супер мръсна и след душ кожата ти е лепкава. Там където са ми лепкали краката за чорапите и обувките, са ми станали рани. Не знам как бихте могли да се справите с този проблем, ако отидете в Акаба, защото там водата си е такава, дори в най-хубавите хотели.

В обобщение, не съм много очарована от Петра, но се радвам, че отидох до там, защото много исках. Ходенето – отиване и връщане е доста, около 16 км. Все пак, ако отидете до Акаба, посетете и Петра, красиво е, но на плажа си е по-добре.

Местните

Йорданците са добри хора, дружелюбни са и разговорливи. Жените гледат със завист към европейките, може би защото искат да се обличат като нас, но религията им не го позволява. Почти сигурна съм, че една арабка ме напсува, заради облеклото ми – къса рокля с дълъг ръкав. Когато попитах един местен на английски какво ми е казала тя, той отговори „Каза ти здрасти“, но то си бяха две изреченя със злоба и намръщена физиономия, хаха. Както и да е, запознахме се с един от пазачите в хотела – Махди. Той беше супер отворен човек, явно защото беше работил в Дубай. Станахме приятели с него, много си говорихме, излизахме с него и той ни заведе на традиционна арабска сладкарница. Там ни поръча кюнафа. Това е техен десерт, който много прилича на турското кюнефе. Представлява ред сиропиран кадаиф, ред тяхно сирене, което прилича на кашкавал и е солено и завършва с ред кадаиф и шам фъстък. Турското кюнефе е същото, но се прави с безсолно сирене, например моцарела. Това е мега вкусно хора!

Имаше един Ахмед, който правеше рисунки с пясък в бутилка, запознахме се и с него, беше много добър човек. Той ме успокои, че изглеждам супер и няма от какво да се притеснявам, след като един лош мюсюлманин ме изгони от магазина му, защото ми се виждаше корема.

Това са сувенирите, които правеше Ахмед и можете да видите клипове как точно се правят в инстаграма ми. Сложила съм ги на „highlights“. Толкова се влюбих в тях, че с моя приятел си купихме доста. Ахмед ни убеди, че няма да има проблем да са в ръчния ни багаж в самолета.

Храна

Храната е супер, не очаквах, мислех, че ще е като в Египет, а който е ходил в Египет, знае, че храната им е мега гадна.

Няма да ви изненадам като ви кажа, че не предлагат свинско, но пък телешкото им беше супер вкусно. Готвят с техни подправки, но ако си поръчаш храната без канела, си е все едно европейска кухня. Аз мразя канела и молех навсякъде да не ми я слагат по манджите. Стрийт фуд там е много яко, има дюнери, шиш таук и други техни сандвичи и са много вкусни. Храната им не е евтина, един дюнер на улицата е около 5JD.

В тяхното KFC има скариди с панировка като лютите крилца и са много вкусни. Продават и светещи рози за романтична вечеря, хаха.

Храната, в ресторанта на хотела, в който бяхме – Movenpick, си беше европейска. Нямаше нищо арабско, дори и десертите бяха италиански и френски. По-късно разбрах, че главният мениджър на хотела е жена и е българка. Наистина всичко в хотела нямаше грешка.

Плаж

Много красив плаж, много чисто море и най-красивите залези.

Със сигурност бих повторила дестинацията, успях да релаксирам и нямаше нещо, което да ме подразни и да ми развали настроението. Препоръчвам ви, ако ходите в Акаба да си резервирате хотел със собствен плаж, защото градският плаж е само за местни. Там жените са изцяло покрити и туристите не са приети добре.

Ако ви е харесал блога ми, можете да ми пишете в Инстаграм: